ЍЗРИВ м. Пъпки, петна, мехури и под. по човешката кожа, които се явяват при различни заболявания или като алергична реакция на организма; обрив. Все по-често от тия ликуващи тълпи се отделяха внезапно хора с висока температура, които почваха да бълнуват или припадаха от сърдечна слабост, а по корема им се явяваше изрив от червени петна. Бе петнистият тиф на испанската гражданска война, който скоро щеше да се разрасне като средновековна чума. Д. Димов, Съч. І [еа]. По гроздобер чумата се появила и в Яврово, пренесена от пазарджиите, които отивали в града. Заболелите посинявали и умирали, но в редки случаи болестта избивала като изрив под мишниците. Такива болни оздравявали. Н. Хайтов, МЯ, 24. Гърлоболът и изривът са признаци за скарлатина. Псих. X кл, 96. Болните деца от заразни болести, с температура, гърлобол, пъпки и изриви по тялото трябва да останат по домовете си и да не идват на училище. ОФ, 1950, бр. 1860, 4. При консумиране на развалени храни може да се получи хранително отравяне, често придружено с изрив по тялото. Δ Изрив от шарка.