ИЗРЍВАМ1, -аш, несв.; изрѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изрѝнат, св., прех. 1. Рина голямо количество от нещо или всичко. До него се търкаляше лопатка с къса дръжка, с която изриваше зад себе си изкопаната пръст. Д. Спространов, С, 186. Метачът се наведе, дигна от земята дрехата и се наметна с нея. Сви се като куче на завет под един прозорец. А снежникът работеше сръчно с лопатата и дори започна да си подсвирква. До полунощ изрина снега и почисти целия площад. А. Каралийчев, ПС III, 35–36. Намери си работа в тъмния обор и дълго се бави. Изчисти яслите, напълни ги с чиста плява, после изрина тора. К. Петканов, X, 30. Рано сутринта изринах снега от тротоара пред нашата къща.
2. Почиствам определена площ или място от пръст, кал, сняг и под.; рина. Той ще влезне в кокошарника, в яхъра... ще измете, ще изрине, ще почисти. М. Георгиев, Избр. разк., 129. Каза и като си пови главата, взе да изрива пещта с един нов върбов ожъг. Ц. Гинчев, ГК, 63. – Площадката вместо за двайсет и четири дена, колкото беше по плана, я изринахме за девет и половина дни! Н. Хайтов, ШГ, 92.
3. Прен. Разг. Неодобр. Със сила изтласквам, избутвам някого от някъде; изритвам, изгонвам, прогонвам. Войските от Третия украински полк бяха форсирали светкавично дълбоката и буйна река и още преди немците да се окопитят, бяха ги изринали от високия бряг. П. Вежинов, ЗЧР, 53. // Принудително отстранявам някого от някъде, обикн. служба, пост и под.; изгонвам, прогонвам. Тогава ще сме стари и ще викат: няма ли кой да ги изрине, но вярвам, че професорите така скоро не стареят. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 399. – Всичко честно в „Нова Мизия“ ще бъде с нас и ще ни подкрепя, както на събранието зимъс, когато изринахме Кирила от председателското място. Ст. Марков, ДБ, 78. Ти благодариш тям, благодариш и на съдбата, която изрина ония полицейски служители, които, според разказите на царибродчани, като пладнешки разбойници са карали насила да им носят ялови овци. Ал. Константинов, Съч., 99. изривам се, изрина се страд. Горанов често споменаваше за Кирил Матев и приятелите му, които още тази вечер трябвало да се изринат от партийната организация. Ст. Марков, ДБ, 447.
ИЗРЍВАМ СЕ несв.; изрѝна се св., непрех. 1. Разг. Неодобр. Махам се, отивам си от някъде. – Ще заключа вратата и няма да пусна никого да излезе от къщи, додето не се изринат ония. А. Каралийчев, НЗ, 146. – А ти какви ги приказваш, Ицка? Я поразмисли: едва жандармерията се изрина от едно село и ние бух! – право в него. А Дочо Христов се хвали, че ни е изтрепал. В. Андреев, ПР, 133.
2. Диал. Втурвам се, движа се обикн. с много голяма бързина. По дъсчения под на училищния коридор се чу тропот от много крака. Децата се изринаха на двора и бързо разнесоха своята весела глъчка по околните улици. Т. Харманджиев, Р, 96. Найден и другарите му се изринаха навън през тясната ниска врата на кръчмата. Разнесоха се из улиците заедно с глъчката си. Т. Харманджиев, КВ, 236.
3. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Отиваме някъде мнозина или всички. Цялото село бе се изринало на панаирището. Ил. Волен, НС, 83. На сватбата се беше стекло цялото село. Едните рода на момчето, другите – на момичето, трети – на кръстника и току виж цялото село се изринало там. Ст. Даскалов, ЕС, 57.
ИЗРЍВАМ2, -аш, несв.; изрѝя, -ѝеш, мин. св. изрѝх, прич. мин. страд. изрѝт, св., прех. 1. За животно – правя дупка в земята, в сняг и под., като рия обикн. с муцуната си или с крак. През тази зима отделиха и за вълчето място при кошарата. Отначало Кальо го настани свободно в колибата, но вълчето избяга от леглото. На втората нощ го затвори вътре, но то изри дупка и излезе. Г. Райчев, В, 12.
2. Като рия с лопата или друг подобен инструмент, правя вдлъбнатина, дупка в земята; изкопавам. По всичките тия стратегически пунктове се поставиха стражи по 15 – 20 души да бранят града и изриха окопи. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 119.
3. Като рия, изваждам от земята нещо, което е засадено или е заровено там; изкопавам. От време на време, като се посдърпат съседките със Стана за кокошка или за прасе, че изрило със зурлата си някой корен в ливадата, в яда си не забравяха да ѝ подметнат: – Знам те, че си от Месеняците. Кр. Григоров, ТГ, 10. Прасето влязло в градината и изрило луковиците на цветята.
4. Прен. За вода, порой и под. – издълбавам в земна повърхност или скала дупка, ров и под. Знаеше, че там пороите са изрили едно долче. Ив. Вазов, Съч. VI, 65. И тъй, Цончо и Ненка умряха и се забравиха; само един камък остана да наумява за тях. Но скоро и него, и гроба пороят ги изрина и отвлече. Ив. Вазов, Съч. VIII, 127. изривам се, изрия се страд.