ИЗРЍВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изривам1 и от изривам се. Изриване на пръст.
ИЗРЍВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изривам2 и от изривам се. Слухът за изриването труповете на двамата пехливани щеше още днес да пролети като светкавица през тия полухайдушки гнезда. Ив. Вазов, Съч. XXII, 157.
ИЗРЍВАНЕ3, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изривам се; обриване, изприщване.