ИЗРЍГВАМ, -аш, несв.; изрѝгна, -еш, мин. св. -ах, св. 1. Прех. За вулкан, извор, гейзер и др. – изхвърлям разтопена лава, горещи пари, газове, вода и под.; избълвам. През март 1866 г. единият от островите изригнал жилава лава, която образувала нов вулкански конус, висок 100 м. Хр. Тилев, В, 45. Ето там, сред града, е изворът: ту изригне нависоко пара и кипяща вода, ту стихне за малко и отново буйно изригне. П. Славински, МСК, 79.
2. Непрех. За лава, газ, вода, пари и под. – със сила излизам, бликвам от дълбочините на земята на повърхността или високо над земята. Преди повече от 2000 години в провинцията Юнан те [китайците] пробиват сонда с бамбукова тръба, за да намерят солен разтвор за добиване на сол. Вместо солен разтвор от сондата изригва газ. Д. Русчев, НЗ, 4. Падините се разтърсили, покривите на къщите потреперали. Чуло се: между трите чуки изригнала „природна вода“. Сл. Македонски, ЕЗС, 12. Изстиването продължило и земната кора ставала все по-дебела. На отделни места пак изригвали газове и лава и поради това повърхността ѝ станала неравна. Д. Божков, ПЖ, 6. Изригна висок нефтов фонтан. П. Славински, МСК, 98.
3. Прех. За огнестрелно оръжие, обикн. оръдие, топ и под. – изхвърлям със сила огън, дим, снаряди и под.; избълвам. От бойниците над зъбчатите стени се показват дулата на топовете, които всеки път могат да изригнат огън и камъни. Сл. Боянов, СК, 27. Едно от оръдията изстреля самотен снаряд. Тънкото гърло изригна задушлив облак дим. П. Вежинов, ВР, 116. Ден втори в Солун влезнала е мора .. / От мрак машини стенобойни тътнат. Оръдия изригват камък лют. В. Марковски, ПЗ, 76.
4. Непрех. За прах, огън, искри и под. – издигам се на голяма височина, обикн. като струя, облак и под.; избълвам. От срещната къща, наполовина срината от бомба, изригна облак прах. М. Грубешлиева, ПИУ, 290. Те видяха как покривът на плевника се продъни и грамаден облак от искри литна високо към небето. Веднага след това се срути и покривът на обора и нов грамаден сноп искри изригна нагоре. Д. Ангелов, ЖС, 574. Рукваше металът. Облак златни искри със свистене изригваха до тавана. В. Ченков, ЗХ, 76. И изведнъж изригна огън – / тревога: / смут / и вик / и речи. Н. Хрелков, ДД, 276.
5. Прен. Прех. и непрех. Изказвам, изричам с гняв нещо, обикн. грубости, клевети, лъжи и под.; избълвам. От устата на турчина изригват псувни, неговата бледа и тънка ръка рови нервно в пояса на селянина чак надире, до кръста му. Д. Талев, И, 237. – Твоето слово тая заран беше много красноречиво – каза той. – Но ти изригваше проклятия против богомилите, а ние нямаме полза сега да ги възбуждаме. Ив. Вазов, Съч. XIV, 21–22. Аз не издържах и изригнах една страшна ругатня срещу частната инициатива. Хр. Пелитев, ХО, 45. „Предателство!“ – изригна / отново поп Матей, не могъл да дотрай / Сокола думата да дорече докрай. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 78.
6. Прен. За чувство – изведнъж се проявявам, намирам външен израз с голяма сила след дълго натрупване; избухвам. Той усещаше, че гърдите му се издуват от мъка, която се трупаше там и се готвеше да изригне. Д. Немиров, Б, 98. Той [Левски] никога не бе говорил пред толкова хора, но чувствата, що изригваха в душата му, го възпламеняваха. Ст. Дичев, ЗС I, 533.
7. Прех. Диал. Плювам, изплювам нещо, което съм поел (Н. Геров, РБЯ). изригвам се, изригна се страд.