ИЗРЍГВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изригвам и от изригвам се. Страшните изригвания на вулканите, движението на ледниците, блуждаенето на реките, изменят цялостно облика на големи части от територията на страната. С. Кюпрюбашиев, И, 15. Вулканите от типа Везувий имат обикновено краткотрайни изригвания. Между изригванията има дълги периоди, в които вулканът действува слабо или е в пълно бездействие. Хр. Тилев, В, 10. Слънчевата повърхност представлява страхотен ад от експлозии, изригвания, протуберанси и магнитни циклони! ЖД, 1968, кн. 5, 20. – Войната е враг на човечеството! И когато спя, и когато съм буден, чувам изригванията на гранатите, чувам охканията, предсмъртните викове на умиращите войници. С. Таджер, ПНМ, 188. Майорът се обърна и видя, че откритото поле кипеше от снарядни изригвания. П. Вежинов, ЗЧР, 177.
ИЗРЍГВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от изригвам се.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.