ИЗРЍНАТ1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изрина като прил. За земна повърхност, път и под. – по който е отнесена, измита, изровена пръстта, настилката и под.; изровен, изрит. Всяка минута при най-невнимателното движение аз можех да полетя надолу и тогава нямаше спасение върху тази изрината полуотвесна стена, мълчалива и загадъчна. Стр. Кринчев, СбЗР, 359. До вратичката, край бистра бърза вада / извишили, два слънчогледа бдят / и гледат през бодливата ограда / надолу по изринатия път. К. Христов, ИБ, 23.
ИЗРЍНАТ2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изрина се като прил. Който е покрит с пъпки, пришки, с изрив; обринат. Изрината кожа. Изринато дете.