ИЗРЍПВАМ, -аш, несв.; изрѝпна, -еш, мин. св. -ах, св. Диал. 1. Непрех. Със скок излизам, изскачам изведнъж; изскоквам. На Каракулас поспрели да пият вода и тогава двама с червени шалове изрипнали: – Горе ръцете и не мърдайте! Н. Хайтов, ДР, 110. Друг един път ме караше пак така полицай, изпод краката ни изрипна заек. Й. Радичков, ББ, 61.
2. Прех. Със скок преминавам, изкачвам изведнъж нещо. Той мислено търсеше стъпалата, които е изрипвал по две-три наведнъж. Ст. Даскалов, СЛ, 15. А Ралчо и Костадин, кипнали от възторг, в надпревара изрипнаха стъпалата и прекъсвайки се един друг, рано-рано долагаха в дома на Дойчинов: – Клекна и Горна махала. Гмурецът се върна в колектива. Ст. Даскалов, СЛ, 41.