ИЗРЍТВАМ, -аш, несв.; изрѝтам, -аш, св. 1. Непрех. Ритвам изведнъж. Но Сивата, на която това пътувание ставаше повече и повече досадително, изрита внезапно, скъса юздата и тръгна сама през гората. М. Балабанов, ДБ (превод), 64. Бебето преди да заспи изритва, махва с ръчички и се успокоява.
2. Прех. Изтласквам, изблъсквам някого или нещо с ритане. Марина залитна и с трясък се изтърколи долу. След нея полетяха дрехите и бохчата. Докторът ги хвърляше и изритваше с чизмите си. Ем. Станев, ТЦ, 106. До огнището на покъсана рогозка лежеше петнадесет-шестнадесет годишно момиче, изритало чергата в краката си. Д. Марчевски, ДВ, 10. Когато копае жилището си, язовецът изхвърля излишната пръст силно назад със задните си крака. Не я събира на купища отвън до отвора, а така силно я изритва, че тя се разпръсква далеч. П. Петков, СП, 18.
3. Прен. Разг. Със сила изтласквам, избутвам някого от някъде; изривам1, изгонвам, прогонвам. Пило вече го изритваше от вратата и му се караше: – Харен човек си, Дико, но устата ти е мръсна. Кр. Григоров, Р, 116. Като всяка първа жертва, тя го обичаше безнадеждно и когато я целува, и когато ѝ нанася плесници, и когато я изритва посред нощ на улицата. К. Калчев, СТ, 212.
4. Прен. Разг. Принудително отстранявам някого от някъде, обикн. служба, пост и под.; изгонвам, прогонвам. „Няма вече живот за мене тук, трябва да се измъкна, докато не са ме изритали с гръм и трясък“ – помисли си той отчаян. М. Марчевски, П, 223. До миналата седмица работех в Устово, но ме изритаха. Стават едни такива работи... Наклеветиха ме – това е... А. Михайлов, ДШ, 58. изритвам се, изритам се страд. и взаим.