ИЗРЍЧАМ, -аш, несв.; изрекà, изречѐш, мин. св. изрѐкох, изрѐче, прич. мин. св. деят. изрѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. изрѐчен, св., прех. 1. Изразявам гласно, с думи свои мисли, идеи, чувства и под.; говоря, казвам, произнасям. Вардарски изричаше смели, дръзки, горди думи, а преспанци не бяха чували друг да им говори така. Д. Талев, ПК, 53. Тя изрече такива остри думи, че ще ги помня, докато съм жив. Δ Най-после той намери сили и изрече страшното обвинение.
2. Произнасям думи по определен начин; изговарям. – Де-де... иде Боко, Боко... Това значеше, че дядо иде пак при Борко. То едва изричаше първите си детски думи и още не можеше да се задържи на крачката си. Д. Талев, ПК, 813. – Що? Що? – прекъсна Момчил Стаматковите думи, които той изричаше отсечено и важно, и личеше, че предварително ги бе научил наизуст. Ст. Загорчинов, ДП, 468. Грабна останалите книги и на свой ред почна да чете заглавията. Той ги изричаше почти шепнешком. Д. Спространов, С, 163. Ако детето всякога бъде изричало буквите ясно и благогласно, то можем да бъдем уверени, че язикът му е добре. Лет., 1874, 66. изричам се, изрека се страд. Само очите ѝ тлееха и говореха за една мъка, която с думи не се изрича. Ст. Даскалов, ЕС, 274. Из село вече се носеше тръпчивият мирис на онова, за което през последно време не беше се говорило, то гърмеше във високоговорителя, плющеше с лозунгите, които се изричаха и пишеха навсякъде. Ст. Марков, ДБ, 490.