ИЗРЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е точно определен и не търпи възражение или отменяне; категоричен, безусловен. Той [началникът на гарнизона] постави изрично условие, хлябът се дава на заем, на другия ден трябва да се върне брашното и повече от него да не се искат подобни „услуги“. П. Спасов, ХлХ, 243. Той прояви незачитане на другарския колектив и си позволи някои действия въпреки изричното решение на другарите си... П. Вежинов, СО, 200. В настъпилото за миг затишие Раковски каза бързо и задъхано: – Сръбското правителство е трябвало да подпише – и го е сторило – един изричен член, който заповядва... разтурването на българската легия. Ст. Дичев, ЗС I, 240. Руският посланик в Цариград Нелидов изтръгна от Портата изрично обещание, че няма да прати войска в Източа Румелия. С. Радев, ССБ ІІ, 180–181. Габор отвърна, че това по никакъв начин не би могло да стане – имало изрична заповед цивилни да не се приемат във военните самолети. П. Славински, ПЩ, 126. По изричното настояване на Раковски Хитов назначава Левски за свой знаменосец. Ив. Унджиев, ВЛ, 76.