ИЗРÒБВАМ1, -аш, несв.; изрòбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Избавям, освобождавам някого от робство. – Авой мале, авой стара мале! / Я излезни среди равни двори / да си видиш я какво добро вода – / я си водим моя мила сестра, / изробих я от църни арапини, / изробих я от тая хиня вера. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 23. – Мале ле, черна робиньо, / нали сме ние твои синове, / идеме да та изробиме / и да та с назе отведем. Нар. пес., СбНУ ХLI, 413. Тя му зема / три тъвнишки ключа, / та отключи / три тевни тънници, / та изроби / три синджиря роби, / се овчери / със сребърни геги. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 187. изробвам се, изробя се страд.
ИЗРÒБВАМ СЕ несв.; изрòбя се св., непрех. Избавям се, освобождавам се от робство.
ИЗРÒБВАМ2, -аш, несв.; изрòбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Поробвам, заробвам всички или мнозина. – Гориха ни, челядта ни изробиха и изтурчиха, вярата ни измениха. Д. Яръмов, БП, 101. – Ютре рано у София ч’идем, / .., / чем да идем богу да се молим, / .., / ега сапре тия клети турци, / стига толкоз земя притискаи, / стига толкоз робе изробили! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 9. – Аман, царе, от църнни арапе! / Размириа по Прилепа града, / кральовете, царю, изгубиа, / кралиците, царю, изробиа, / сички народ, царю, въстрашиа. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 124. изробвам се, изробя се страд.
ИЗРÒБВАМ СЕ несв.; изрòбя се св., непрех. Поробвам се; заробвам се (Ст. Младенов, БТР).