ИЗРОДЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За организъм – който е загубил качествата, характерни за рода, вида си и е придобил други, неприсъщи нему, обикн. много по-лоши. Каква страшна геологическа сила е отпушила водите на тоя безкраен вир, в който са се отражавали сенките на чудовищни птици, от изродени потомци на ихтиозаврите, подир първите хилядни векове от мирозданието?! Ив. Вазов, Съч. XVI, 38. Сега бродехме из ниски изродени дъбови гори. Виждах само криви, сакати клони, сухи, жилави листа. П. Вежинов, ЗНН, 154. Морковът обича рохка, плодородна почва. Но прясно натореното място е неблагоприятно за него; при тия условия той образува изроден, разклонен кореноплод. Бтн V и VI кл (превод), 106. В Гърция и Турция сивото говедо е твърде изродено поради оскъдните природни условия и примитивната стопанска обстановка, при която се развъжда и отглежда; млечната му продуктивност е ниска. Пр, 1952, кн. 5, 8. От системно недояждане се ражда изродено поколение.
2. Прен. За човек – който е лишен от морал и нравствени добродетели и предизвиква отвращение, погнуса, омраза. При Иван Асеня III той бе се спасил в бягство от изродения и недостоен потомък Асенов. Ив. Вазов, Съч. XIV, 49. Ако у фон Гайер се беше въплотил средновековният дух на рицар разбойник, в сравнение с него Лихтенфелд приличаше на изродено придворно конте. Д. Димов, Т, 152. Зад себе си малко погледни – назад! / И виж таз изродена сган, тоз свят, / безропотно що страда и умира. К. Христов, Т, 78.
3. Прен. Който се е видоизменил, променил, като е загубил своите характерни качества, свойства и вид и обикн. се е превърнал в нещо по-лошо. Байганьовщината, в изродена форма, е още жива, макар да се е изменило лустрото ѝ. Г. Бакалов, Избр. пр, 281. Още пò на изток около гр. Попово има голямо находище от дилувиални материали, припокрити от глини, вероятно от променен, изроден льос. П. Делирадев, БГХ, 64.