ИЗРОДЯ̀ВАМ1, -аш, несв. (остар.); изродя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Израждам1. Чумоносната сиромашия обезобразява телата, изродява душите. Ив. Вазов, Съч. XVI, 96. И, боже мой, най-страшен враг ли беше / тоз, който наместо да ни ругай, / по дружески, по братски ни гълчеше, / .. / Кой с смях през сълзи кротко ни показа / как робството ни изроди и смаза? К. Христов, Мис., 1897, кн. 5, 432. изродявам се, изродя се страд.
ИЗРОДЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар.); изродя̀ се св., непрех. Израждам се. С течение на времето добивите от тях [сортове пшеница] започнали да намаляват. И накрай престанали да ги сеят. За такива сортове казват, че те са се изродили. Бтн V и VI кл (превод), 72. – Тя [инфлуенцата] е отслабнала и почти се е изродила, докато стигне у нас – обясняваше и успокояваше той сегиз-тогиз своите клиенти. Д. Калфов, Избр. разк., 162. Съревнованието им се изродило в някаква своеобразна завист един към друг. Н. Стефанова, РП, 64.
ИЗРОДЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; изрòдя̀, -ѝш, мин. св. изрòдих и изродѝх, св., прех. Диал. Обикн. за селскостоп. растение – раждам много, изобилно.
ИЗРОДЯ̀ВАМ СЕ несв.; изрòдя̀ се св., непрех. Диал. Получавам се, добивам се, раждам се много, изобилно; израждам се. Хем се чуди [дядо Лозо], хем приказва високо да го чуят и другите: – Добивал съм ръж без осил... Наторим добре нивата, изродят се ония класове, че зърната им ще изскочат, толкова едри са били. Кр. Григоров, Н, 93. – Вино ти се, Лазаре, изродило – / сека лоза, Лазаре, бочва вино. Нар. пес., СбНУ V, 25. Пшеница му се, бре, изродила, / от секи кръстец по кило жито. Нар. пес., СбНУ VI, 33.