ИЗРÒНВАМ, -аш, несв.; изрòня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Роня много неща, всичко или нещо в голямата му част или изцяло. Станка постоя още малко, излезе да прибере някои тютюневи низи, които бяха изсъхнали, а беше излязъл ветрец, та можеше да ги изрони. Г. Караславов, ОХ II, 126. Работата захваща спорно, всички негласно се надварват кой повече семе да изрони. Д. Бозаков, ДС, 48–49. Тя късаше дъбови шумки и ги изронваше на пътя с дясна ръка с малки пръстчета. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 33. Ергенът избра едър кочан и много бърже изрони зърната му върху диканата. К. Петканов, X, 226. Ръжта сама ще изрони зърната си. К. Петканов, СВ, 89. Като станало обед, Гретел поделила хляба си с Хензел, който бил изронил своя хляб по пътя. А. Разцветников, СДП (превод), 26. Рано е ранила Струма невеста / с ручок на глава, с кондир на раки. / Бре, ка га види Маноил майсторе, / ничком поникна, сулзи изрони, / море, та ѝ вели и говори: / Струме ле, Струме невесто! / Дек си остави първото любе? Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 11–12. Що закачи момини гердана, / та изкина гердан от гърлото, / та изрони бисер, дребен бисер. Нар. пес., СбБрМ, 435.
3. Прен. Изпускам, изтърсвам нещо; изръсвам. Сякаш влъхви бяха тършували там нощя, грабили покъщнината и в бързината си изронили част от плячката си! Ив. Вазов, Съч. XXVI, 136. Завил са е [соколът], кацнал ми е, / потрепнал си десно крилце, / изронил е бяло книже, / бяло книже, ситно писмо. Нар. пес., СбВСт, 59. изронвам се, изроня се страд.
ИЗРÒНВАМ СЕ несв.; изрòня се св., непрех. 1. Роня се. Грабват сърповете и работят до зори. Класовете са омекнали и се диплят в ръкойките, зрънце не се изронва. К. Петканов, МЗК, 223–224. Овесът се жъне, когато зърната във връхните класчета напълно узреят. Презрелият овес се изронва. Бтн V и VI кл (превод), 125. Аз с настървение и греховно любопитство следях всяко слово, което се изронваше от устните му, защото страшен беше тоя разказ, страшен, но и упоителен и мамящ. П. Спасов, ГЛЗЗ, 67.
2. Роня се в голямо количество или изцяло. Пръстта се изрони в ръцете ѝ, изцапа дрехите и леко запуши на слънцето. К. Петканов, В, 231. Внимателно стъпи на кушетката и почна да кове с тока на обувката гвоздея в стената. Мазилката се изрони, но той не се отчая. М. Грубешлиева, ПИУ, 13. Като слизаха по стълбите, огърлицата ѝ се скъса, зърната се изрониха и затупаха по каменните стъпала. М. Грубешлиева, ПП, 13.