ИЗРÒНЯМ, -яш, несв. (диал.); изрòня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изронвам. изроням се, изроня се страд.

ИЗРÒНЯМ СЕ несв. (диал.); изрòня се св., непрех. Изронвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)