ИЗРОПТА̀ВАМ, -аш, несв.; изроптàя, -àеш, мин. св. изроптàх, св., непрех. Роптая веднъж или няколко пъти. – Да ѝ опустеят макар чаршафите – изроптаха писаните с въглен вежди. Ив. Вазов, Събр. съч. VІІІ, 1976 [еа]. – Но това не е честно! – изропта Ането плачливо. – Аз играх по-добре, не трябваше да загубя! Това е толкова несправедливо! Зл. Енев, ПП [еа]. Някой в тълпата тихо изропта.