ИЗРУГА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изругавам и от изругавам се. – Мръсници! – процеди през зъби той. – Пуснете я, пуснете я. Но жандармеристът не се обиди от това изругаване. X. Русев, ПС, 207–208.
