ИЗРУСЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изруся като прил. За коса или косми, обикн. на човек – който е станал рус, светъл от слънцето или обикн. чрез боядисване. Острата му брадичка трепереше, редките изрусени вежди се смръщиха, дългите му ръце вдигаха нагоре свити пестници. Д. Марчевски, ДВ, 132. Изпод бозовите, килнати встрани кепета свободно се развяваха светлокафявите, изрусени по края коси. П. Михайлов, МП, 97. В купето влезе младолика гражданка с изрусена до бяло коса. Г. Караславов, Избр. съч. X, 111. Не мина много време и в стаята влезе тъничко, стройно девойче с изрусена коса, току-що минала през пръстите на фризьорката. М. Топалов, ВН, 1961, бр. 3045, 4.