ИЗРУСЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; изруся̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, прич. мин. св. деят. изруся̀л, -а, -о, мн. изрусѐли, св., прех. Правя коса или други косми по тялото на човек да станат руси, светли, обикн. чрез боядисване. Една девойка, Блага, която ту изрусяваше, ту потъмняваше косите си, излезе с букет и започна вълнуващо приветствие. Ст. Даскалов, ЕС, 66. – Изрусява си косата бе, глупчо! – Аха, блондинка е решила да става! К. Калчев, СТ, 61. изрусявам се, изруся се страд. и възвр. Тъмните коси се изрусяват трудно. Δ Тя не е блондинка, а се изрусява.
ИЗРУСЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; изрусѐя, -ѐеш, мин. св. изруся̀х, прич. мин. св. деят. изруся̀л, -а, -о, мн. изрусѐли, св., непрех. 1. За коса или други косми по тялото на човек – ставам рус, светъл, обикн. от слънцето или при употреба на специална боя. Веждите му съвсем не личаха, сякаш ги беше обръснал. Всъщност те бяха изрусели и не се забелязваха. К. Калчев, ПИЖ, 157.
2. Прен. Обикн. за трева, растение – губя зеления си цвят и пожълтявам, обикн. от слънцето. Тежко стъпваше по изрусялата от слънцето трева и хиляди скакалци изхвъркваха под краката му. Д. Кисьов, Щ, 162. Изрусял осилът на класовете, от силното слънце житата добили гъстобакърен цвят и радостта в гърдите на хората се превърнала в трепет. С. Северняк, ОНК, 121. Слънцето напече здравата. Започнаха да изрусяват класовете в ямболското поле. А. Каралийчев, ПД, 129. // За пръст – губя тъмния си цвят при изсъхване. Мина [Велика] през своя нива, подарена от родителите ѝ в деня на нейната сватба. Стърнището бе опасано и стъпкано, пръстта бе запечена и изрусяла. К. Петканов, МЗК, 297.
3. Диал. За плат, материя или за дреха – променям цвета си, като ставам по-светъл обикн. от прането или слънцето; избелявам. Дойчин отива при нея. – Ще си изцапаш новата престилка. – Утре ще я изпера на извора. – От водата и слънцето ще изрусее. К. Петканов, ОБ, 5. // За цвят, багра и под. – ставам по-светъл, по-блед; избелявам. – Моите шарила не изрусяват! К. Петканов, ОБ, 5.