ИЗРУ̀ТВАМ, -аш, несв.; изру̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Разрушавам, развалям. Водата е изрутила брега. изрутвам се, изрутя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)