ИЗРУ̀ТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. 1. За бряг или друга подобна земна форма – който е разрушен, с измита пръст (обикн. от вода); порутен. Къщата им беше на края, в ровината между изрутените бели брегове. Ст. Даскалов, ЕС, 95.
2. За зид, стена, сграда или част от сграда и под. – който е развален, разнебитен, разрушен; порутен. Исках да видя преди всичко Колизея. От пияца Венеция трамваят ви завежда там. Очите се скитат омаяни по тия грамади от камъне, по изрутените стъпала, по строшените стълпове. К. Величков, ПССъч. III, 17. Длъжността член на училищното настоятелство е свята. Неговите по-главни длъжности са следующите: I. Да се грижи за поправката на всичко счупено и изрутено в училището. Н, 1895, бр. 11–12, 83.