ИЗРУХТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изрухтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изрухтя̀л, -а, -о, мн. изрухтѐли, св., непрех. Диал. Изручавам. Изрухтя нещо в тъмното дъно на двора. Ив. Вазов, Съч. XXII, 14.
