ИЗРУЧА̀ВАМ, -аш, несв.; изручà, -ѝш, мин. св. -àх, непрех. Изведнъж, за кратко време и обикн. силно издавам ручене. Като изневиделица на моста изникна милиционер и строго застана пред тях. Чарли го забеляза, изруча като автомобил и даде знак с ръка, какъвто дават шофьорите, когато искат от милиционерите път. П. Вежинов, СО, 61. Градът, залян от студената, призрачна лунна светлина, стоеше сякаш стаен, но неприкрит по пътя на лавината от желязо и огън, която само след няколко минути ще изручи иззад насипа на железопътната линия. П. Славински, ПЩ, 421. Проехтя втори залп... трети... изстрелите се превърнаха в канонада. Потоци огън изручаха из рововете и цепнатините, в които бяха втикнати оръдията, минометите, катюшите. П. Славински, ПЩ, 422. Изруча и повъртя се / самолет високо, / трепна огън и угасна / във поле широко. Т. Харманджиев, П, 84.