ИЗРУ̀ЧВАМ, -аш, несв.; изру̀чам, -аш, св., прех. Диал. Ям, ручам нещо докрай; изяждам. Чичо Марин домъкна един мисирек. – Едничкият – рече той, – готвех го за Желя, ама научих, че храна отвън не давали сега, та нека барем наш министър да го изруча... Г. Караславов, Избр. съч. II, 283. Ручале, ручале, живеле три дни. Изручале месото, па ке умрат отглади. Нар. прик., СбНУ X, 158. – Защо плачеш, Стара планина? / – Ка да не плачем, ка да не жалим? / .. / Много ми золум учиниа – / росната ми трева измърсиа, / .. / млади ягненца изручаа, / студената ми вода изпиа! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 413. – Хей, сватове, три иляд сватове, / кой че смейе юнак да се найме / да изруча до три фурни леба, / да изруча крава яловица. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 155. изручвам се, изручам се страд.