ИЗРЪКОПЛЯ̀СКВАМ, -аш, несв.; изръкопля̀скам, -аш, св., непрех. Изведнъж и за кратко време ръкопляскам. Министърът завърши последните си думи с размах, витиевато, с патос, но никой не му изръкопляска, както очакваше той. Г. Караславов, ОХ II, 543. Щом Ягодов свърши [стихотворението], няколко дами изръкопляскаха. Публиката зашумя и започна да се оттегля. Ем. Станев, ИК I и II, 216. Пръв изръкопляска председателят. Младежите като един скочиха на крака, заудряха ръце. А. Гуляшки, СВ, 313. Това беше великолепно двойно салтомортале. Всички изръкопляскаха. Ем. Манов, ПУ, 141.