ИЗРЪНЧА̀ВАМ, -аш, несв.; изръ̀нча, -иш мин. св. -их, св., непрех. Диал. Изръмжавам. Куцият изрънча:Хайде, хайде челеби, че сме жъдни... много дрънкаш. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 21.

ИЗРЪНЧА̀ВАМ СЕ несв.; изръ̀нча се св., непрех. Изръмжавам се. Кучето се пак изрънчи. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 207.


Източник: Речник на българския език (онлайн)