ИЗРЪСТЀН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Който има ръст по-висок за годините си. – Живее си Ваню – може и да не е нашият, но като него! – в такава малка стаичка – изръстен момък, студент, начеващ писател и прочее. О. Василев, ЖБ, 113. Старата жена харесваше тоя изръстен и хубав момък и гледаше всякак да му угоди. М. Грубешлиева, ГР, 157. „Гледайте тамо девойката! / .. / в тоз миг седи тя, но вижда се нейното изръстно тяло, / както и синий сукман, що в гъстонакитени дипли / пада от пазви напето въз коленете ѝ стройни.“ А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 120. Едничък жив, / .. / остана, .. едничкий между тях млад изръстен низам, / подгонен и в несвяс от ужасът едвам / успял да се закрий и свие на Младена / зад плещестия гръб. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 139.