ИЗРЪ̀ТВАМ1, -аш, несв.; изръ̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изравям. – Турци ил яничери, угри ли ил татари кръстом я [земята] не изрътиха с гробища! П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 141. Влязло на Боня Бошнака прасето в Поровия двор. И нали не е овца, да речем, да стои почтено, като гост в чужда къща: разшетало се, заровило със зурлата и изрътило му и лука, и магданоза, и зюмбюля, и латинките в градината! Чудомир, ПШЧ [еа]. изрътвам се, изрътя се страд.
ИЗРЪ̀ТВАМ2, -аш, несв.; изръ̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Рътя изцяло, напълно (растение, разсад). Тая година рано изрътих доматите. изрътвам се, изрътя се страд.
ИЗРЪ̀ТВАМ СЕ несв.; изръ̀тя се св., непрех. Диал. Рътя се изцяло, напълно. Пиперът се изръти, трябва да го садим.