ИЗРЪ̀ФАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изръфам като прил. Обикн. за дреха – който е изкъсан по ръбовете поради дълго носене; оръфан, разръфан. Очите им се щураха по мене и виждаха един беден Дочко – цял целеничък!... Докато криех обущата си под стола, аз втикнах и лявата ръка с изръфания ръкав в джоба. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 33. От плещите му се свлече дългият изръфан клашник. Ст. Загорчинов, ДП, 347. Изръфано палто.