ИЗРЪ̀ФВАМ, -аш, несв.; изръ̀фам, -аш, св., прех. 1. С ръфане ям, изяждам голяма част от нещо или изцяло, докрай. Брей, че като се спуснаха кучетата по него, а пък туй на Кутулата, пусто право в краката му. Ако не беше с ботуши, щяха да му изръфат краката. В. Нешков, Н, 307. Като изръфа набързо всичко и като размаза мазнината по дланите си, той мина през воденицата, отиде на изворчето, легна на корем, напи се, като си поемаше шумно дъх, и се оттегли в сянката на две млади върбички. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 251. В замяна поручикът ѝ поиска да му носи кухненски остатъци – зеле, кори от картофи и моркови, за да хранят кравата. От глад нещастното животно беше изръфало дъските на оградата, ο която бе привързано. П. Славински, ПЩ, 271. Момчето изръфа коричката на геврека.
2. Прен. Изнищвам, изкъсвам обикн. дреха от дълга употреба, най-често по ръбовете или шевовете; оръфвам, разръфвам. Изръфах си ръкавите. Обр. И само ония скалисти върхове гледат още слънцето и светят от прощалните му нежнорозови лучи като някакви вълшебни дворци и кули разядени, изръфани от вековете. Ив. Вазов, Съч. XVII, 6. Мина под римската триумфална арка. Тя, макар и изръфана от времето, беше запазила своята величественост и антична красота. Д. Спространов, ОП, 203. изръфвам се, изръфам се страд.
ИЗРЪ̀ФВАМ СЕ несв.; изръ̀фам се св., непрех. За дреха – изкъсвам се, изнищвам се, обикн. по ръбовете; оръфвам се, разръфвам се.