ИЗРЪ̀ШКВАМ1, -аш, несв.; изръ̀шкам, -аш, св., прех. Диал. Изръчквам. – Какво, дразги със съквартирантите ли? – Ами, дразги... Ние ги изръшкахме още миналата година и сега разполагаме с целия апартамент. Й. Попов, ТС, 33. изръшквам се, изръшкам се страд.
ИЗРЪ̀ШКВАМ2, -аш, несв.; изръ̀шна, -еш, мин. св. -ах и изръ̀шкам, -аш, св., прех. Разг. Обхождам, извървявам, обикалям изцяло някакво пространство. – Твоя милост ходил ли си, обикалял ли си тъй повечко свят? – Ходил съм, бай Ганьо, доста. – Ии, ами аз що свят съм изръшнал! Ал. Константинов, БГ, 5–6. – Всичките тия места съм ги изръшнал – на пръсти ги зная. Ал. Константинов, БГ, 25. Кара Мехмед, Дели Хюсни и Кьор Осман – / .. / поеха кърищата за глиган... / Ха тук, ха там, изръшнаха гората, / изтрепани, пребити, гладни, / но все пак знаеха си: лов ще падне! Д. Подвързачов, Б, 87. Изръшкахме квартала, докато намерим отворен магазин. изръшквам се, изръшна се, изръшкам се страд.
ИЗРЪ̀ШКВАМ3, -аш, несв.; изръ̀шна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Направям нещо да стане на брашно; смилам. изръшквам се, изръшна се страд.