РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ИЗРЪ̀ШКВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от изръшквам¹ и от изръшквам се.

ИЗРЪ̀ШКВАНЕ², мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от изръшквам² и от изръшквам се.

ИЗРЪ̀ШКВАНЕ³, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от изръшквам³ и от изръшквам се.

Източник: Речник на българския език (онлайн)