ИЗРЯ̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който отговаря в най-голяма степен на изискванията, който е съвсем такъв, какъвто трябва да бъде; безупречен, идеален. Все пак къщичките бяха хигиенични, прилично мебелирани, поддържани в изрядна чистота. П. Вежинов, ДМ, 36. Но кой е той [убиецът]? Да е някой от близките ѝ – изключено: отношенията на пострадалата с всички са били повече от изрядни. К. Георгиев, ВБ, 98. Оръжието винаги да е при боеца. То трябва винаги да се държи в изрядно състояние. М. Гръбчева, ВИН, 167. – В изряден вид ли се явяват колите при прегледа? – Не всички.
2. Който поддържа себе си, дома си в пълен, отличен ред, в отлично състояние; безупречен, изискан, безукорен. Останалите трима партизани подбраха най-новите войнишки дрехи и като се пристегнаха така, че да изглеждат изрядни войници от армията, застанаха до Гюро. К. Ламбрев, СП, 327. Майка им – всякога изрядна – не позволяваше прашинка да падне върху децата. Сл. Трънски, Н, 66. Тулченки са добролични, изрядни, халосва са, който как ги погледни. Π. Ρ. Славейков, Сл, 73.
3. Остар. Книж. Много способен, отличен. Известният столичен доктор М., изряден хирург и ловец, ми разказа следното: „Един ден на лов за патици замръкнах при село Долни Богров“. Ив. Вазов, Съч. XI, 23.
– От рус. изрядный.