ИЗРЯ̀ДНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Качество на изряден. Сега ми се стори, че обръщаше много повече внимание на интелигентността и умението им да се обличат и държат изискано. Това пролича по незабележимия, но планомерен начин, по който извърши изследванията си върху менвърху качеството на ризата и връзката ми, та дори и върху изрядността на бръсненето ми. Л. Станев, ПХ, 120. Изрядност в облеклото.


Източник: Речник на българския език (онлайн)