ИЗРЯ̀ЗВАМ, -аш, несв.; изрѐжа, -еш, мин. св. изря̀зах, св., прех. 1. Като режа, отделям част или части от нещо. И един ден, гледам, тато изважда из зимника кожата от закланото лятоска теле и изрязва отстрани две малки парчета. Т. Влайков, Пр I, 78. Коритаров му поръчваше с глас, който не търпи отлагане, че иска бай Динко, за да му изреже ламарина в еди-каква си форма. X. Русев, ПЗ, 250. Иванов намери още екземпляри от същия брой на вестника, внимателно изряза фейлетона и приготви няколко еднообразни писма. Ст. Марков, ДБ, 299. По стените висеха окачени снимки и картини, които Велин бе изрязал от вестниците и бе взел от замъците на унгарските графове. Ив. Мартинов, ДТ, 14.
2. Чрез рязане оформям, изработвам нещо. Аз започвам да рисувам човечета върху картон, изрязвам ги, снадвам с канап ръцете и краката им и ги разигравам. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 43. А как го обичаше малкият! Вечер си играеха двама. Изрязваше му човечета от цигарени кутии. М. Грубешлиева, ПП, 108. Дедо Дичо работи кое може. Или рабошите ще прегледва и ще си смета, или навуща ще изрезва. М. Георгиев, Избр. разк., 63. Кака ще изреже от цветни книги шарени кепета и внимателно ще ги залепи по самите первази на черчеветата и около джамчетата. Т. Влайков, Пр I, 8.
3. Като режа, оформям краищата на нещо или го скъсявам; отрязвам, подрязвам. Те [Стефка и Росица] поемаха отпечатаните листове и коли, изрязваха ги с ножица, подравняваха ги, подлепваха ги и им придаваха приличен вид. К. Ламбрев, СП, 162–163. [Стоян] реши да повика майстори – да изрежат щръкналите навън греди. Д. Талев, ЖС, 95. Вечерта жените до късно бродираха пердетата, а бай Митьо бавно и грижливо си изрязваше ноктите. Чудомир, Избр. пр, 69. Има ли такъв лентяй / като нашия Исай? / Само вика: „Мамо, дай! / Хляб ми дай! Сипи ми чай! / Книгите ми подвържи! / Ноктите ми изрежи!“. М. Лъкатник, ВП, 12.
4. С острие издълбавам нещо, обикн. инициали или други символични знаци, върху някакъв предмет. След всеки изминат ден изрязвах на една греда дълбока черта. М. Марчевски, ОТ, 68. Сетне научих, че някогашните кремонски майстори изрязвали вътре в цигулката си началните букви на думите Иезус Хоминум Салватор. А. Каралийчев, СР, 42. После Беба и Буби продължават своя триумфален вървеж: из пазаря, купуват венчалните пръстени, като сядат за малко пред тезгяха на златаря, докато той изреже около всеки пръстен имената им и неизбежните паметни дати. Св. Минков, РТК, 122. – Разбрах! Името си ще изреже на пирамидата, да остави вечно свидетелство за своето възлазяне тука. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 151–152. // Правя резба върху дърво, метал и под. – Мислех на майстор Найдена и на майстор Добри да дам да изрежат таваните на двете соби в двете отделения. Р. Стоянов, М, 39. – Лесно се казва тая дума от такива като майстор Янка, че той като вземе да дълбае, длетото се кандилка в ръката му като пияно, а като изреже нещо, не можеш да го различиш: човешка глава ли е или зелка. Р. Стоянов, М, 11.
5. Отстранявам чрез операция. – В корема ли е раната? – Тъй вярно, господин поручик – отвърна войникът. – Скоро нашите ще пробият и тогава някой опитен хирург ще ти направи операция... – Тъкмо да изреже и язвата ми, господин поручик – пошегува се унило войникът. П. Вежинов, ВР, 277. – Сливиците ми се подуват и болки, болки – не се търпи вече. От години се каня да ида в София да ми ги изрежат и все няма време. Чудомир, Избр. пр, 250. С внимание и сигурни движения на пръстите си той започна да изрязва и чисти раната. Д. Ангелов, ЖС, 182.
6. Прен. Правя нещо да изпъкне, да се очертае релефно; откроявам. Строгите, намусени и почернели покриви на отсрещните къщи се чернееха в небето, като изрязваха в синевата комините и тръбите, по които почиваха врани. Ив. Вазов, Съч. XII, 189. Христакиев спираше погледа си върху Даринка. Черната рокля изрязваше матовата плът на доста пълна шия, без бръчки, по която бисерната огърлица напомняше ледени капки. Ем. Станев, ИК III, 20. Луната не се вижда, но нейната светлина изрязва очертанията на тъмните блокове и те се вдигат към звездното небе като каменни грамади. Др. Асенов, СВ, 5. Един укрепен град изрязваше на хоризонта своите назъбени стени и остри кули, осеяни от цяла гора дълги копия. Ст. Загорчинов, ЛСС, 77. изрязвам се, изрежа се страд. – И не е много страшно – добави Росинка. – Обикновена рана, трябва само да се изреже и изчисти. Д. Ангелов, ЖС, 177. – Рак е – продължава мама. – Ти пък все най-лошото! – сърди се тетка. – Нали каза докторът, че е тумор. По-добре да се изреже, да се не обърне на лошо. В. Бончева, АП, 59. След като дадат плод, двугодишните издънки изсъхват. Затова те се изрязват до самата основа. Бтн V и VI кл (превод), 117. Ноктите трябва да се изрязват всяка седмица.
ИЗРЯ̀ЗВАМ СЕ несв.; изрѐжа се св., непрех. Книж. Силно изпъквам, очертавам се ясно на фона на нещо; откроявам се. Профилът на челото ѝ и носа, устремени на изток, се изрязваше в синевата на свода. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 35. Вън нямаше вече никаква мъгла, върху покрива грееше ослепително слънце и къс синьо небе се изрязваше горе. К. Константиннв, СЧЗ, 67. Читалищната сграда бе обляна със слънце. Сянката ѝ се изрязваше по тротоара. Ем. Станев, ИК I и ІІ, 210. Насочваме се към гората, където се изрязва в далечината сред зелената маса на дърветата малка бяла пряспа. З. Сребров, Избр. разк., 69. Далече на юг, оцветен от оскъдните бои на зимния залез, се изрязваше декорът на Витошкия купен. С. Северняк, ОНК, 212. Той се загледа натам, където дъгата още по-ярко се изрязваше на небето и сияеше с разноцветните си светлини. Й. Стоянов, ПД, 30.
◊ Изрязал нос, сал да мигне. Диал. Изглежда много зле, като същински смъртник.