ИЗСВЍРВАМ, -аш, несв.; изсвѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. 1. Свиря изцяло, докрай някаква мелодия или музикално произведение. – Стара песен ни изсвири, жална, хайдушка песен. Й. Йовков, ΒΑΧ, 95. Пенко изсвири още няколко песни, сложи булгарето на скута си и въздъхна. К. Петканов, ЗлЗ, 30. От хладните полутъмни стаички се чуваше как тропат и несигурно поддържат такта краката на цигуларите, по сто пъти назад и напред изсвирваха гамата. Ем. Станев, ИК I и II, 43. С вяра в колектива Добри Христов оставял децата от класа сами да се произнесат за качеството на новата песничка. Като я изпявал или изсвирвал, той запитвал: „Харесва ли ви?“. Ст. Грудев, ББ, 14. Тя редовно мълчеше, изсвирваше по нещо на пиано. П. Спасов, ХлХ, 356. Момчето беше музикално, щом чуеше някаква мелодия, изсвирваше я веднага с уста.
2. Изведнъж издавам краткотрайно свирене, кратък, остър, пронизителен звук, обикн. с уста. „Тупа-лупа, тупа-лупа, фиюууу“, и бай Ганьо изсвири с уста. Ал. Константинов, БГ, 15. Огнянов извика неволно от удивление, тури два пръста в устата си и изсвири. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 207. На брега той изсвири силно с уста, провикна се весело и изви магарето до стръмната пътека към брода. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 31–32. Изведнъж някой изсвири с уста. – Сигналът... нашият сигнал! Камен открехна вратата и се ослуша. М. Грубешлиева, ПП, 66. Залаяха овчарски кучета. Пръв рипна Богдан, грабна оръжие и изсвири с уста хайдушкия знак. Дружината наскача, бърже се пусна и зае пусия. К. Петканов, X, 159. Футболният съдия изсвири за края на мача. // За някои птици или насекоми – издавам изведнъж краткотраен мелодичен или остър звук. Имаше в гората едно птиче, което изсвирваше тъй и стряскаше човека. Й. Йовков, СЛ, 102. Нощна птица изсвирва. Гласът ѝ дълго се носи в смълчаната тъма. Ст. Мокрев, ЗИ, 211. Там гнездо на клонче малко / като люлка висне: / славей глас извие сладко, / кос изсвири, писне... Ем. Попдимитров, ПМ, 27. В градината изсвири щурче.
3. За някакво специално устройство, уред или за превозно средство със специално сигнално устройство – изведнъж издавам кратък остър, пронизителен звук. Сирената пресипнало изсвири и параходчето се отдели от кея. А. Гуляшки, ЗР, 163. Изсвири пак рог, рогът на Момчила – тя [Елена] позна. Затропаха конски копита, задрънчаха оръжия. Това пък остана в нейната памет. Ст. Загорчинов, ДП, 475. Имаше още час, докато тръбата изсвири за обяд. Ст. Дичев, ЗС I, 135. Когато пред селсъвета изсвири автомобил, Станкул изхвръкна навън. Ст. Марков, ДБ, 190. Но кога се там съзирва / козлодуйский бряг, / в парахода рог изсвирва, / развя се байряк. Ив. Вазов, Съч. I, 24. Влакът изсвирва. Отлита в нощта. / Ярки искри в мрачината летят. Ас. Босев, ВМД, 32.
4. За бързо движещ се предмет във въздуха, обикн. изстрелян куршум, снаряд, граната, камшик и под. – свистя изведнъж за кратко време; изсвистявам. Когато каруцата навлезе в гората, конете изпръхтяха и момчето се огледа плахо на две страни. Изведнъж екна гръм; куршум изсвири покрай главата му. Г. Райчев, ЗК, 240. Една граната изсвири край ухото на Бръчкова. Ив. Вазов, Съч. VI, 103. Изсвири с гняв граната и се заби зад войниците. К. Петканов, МЗК, 94.
5. За силен вятър, виелица – преминавам с кратко, остро, пронизително звучене, свистене. Вятърът се засили, връхлетя върху дърветата и къщите, изсвири в комините и залепи ситни сламки в стъклото. Заваля дъжд. К. Петканов, П, 141. Виелицата изсвири и блъсна бодлив сняг през отворената врата. В. Ченков, ЗХ, 107. И уж беше тихо, а изведнъж в двора ни нахлу вятър, разлюля ореха, изсвири в клоните, пръсна сухите листа. Ст. Христозова, ДТСВ, 141. изсвирвам се, изсвиря се страд. Най-сетне лодката приближи – и тримата спряха долу. Отдолу се изсвири четири пъти: то бе знакът. Н. Райнов, ВДБ, 148. Мангафата роптаеше против работата. Неговото недоволство беше голямо, то се с думи не изказваше, с гайда се не изсвирваше. Г. Караславов, Избр. съч. I, 109.