ИЗСВЍРВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изсвирвам и от изсвирвам се. Стоян позна кои са, тури пръст в устата си и изсвири. След малко също такова остро изсвирване дойде откъм гората. Й. Йовков, СЛ, 192. Момчето сложи два пръста в устата си и свирна. Мъжът му отговори със същото изсвирване. В. Геновска, СГ, 240. Всеки ден около три часа под прозореца му се разнасяше късо изсвирване – мотив от модния шлагер „Марина“. Ем. Манов, БГ, 60. Дивите гълъби се събуждаха и гърлените им гугукания пълнеха долината ведно със сутрешния кукувичи кикот и със звучните изсвирвания на чинките. Ем. Станев, ПЕГ, 112. Минават няколко мига и отдалече са раздава късо изсвирване на ловджийски рог. Г. Райчев, ЕЦ, 20.