ИЗСВИРУ̀КВАМ, -аш, несв.; изсвиру̀кам, -аш, св., прех. и непрех. Разг. Изведнъж издавам кратко свирукане; изсвирвам. Кирил изсвирука от горичката срещу ханчето и Елена дойде при него. Т. Харманджиев, КВ, 366. Авлигата пак пропяла, Стоедин изсвирукал досущ като нея. Н. Русев, ПС [еа]. исвируквам се, изсвирукам се страд.