ИЗСВИСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изсвистя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изсвистя̀л, -а, -о, мн. изсвистѐли, св., непрех. 1. За бързо движещ се предмет във въздуха, обикн. изстрелян куршум, снаряд, камък, камшик и др. – свистя изведнъж за кратко време; изсвирвам. Един изстрел раздра сякаш настъпилата тишина и куршумът изсвистя над дърветата. Гр. Угаров, ПСЗ, 111. Внезапно някъде откъм лявата им страна екна кратка картечна стрелба и над главите на партизаните изсвистяха куршуми. Д. Ангелов, ЖС, 436. Най-сетне не издържах и хвърлих по нея [кукумявката] някакъв камък. Той изсвистя в мрака и падна глухо и тежко върху кънтящата гръд на земята. П. Вежинов, ЗНН, 116. В следния миг бичът на младия господар изсвистя във въздуха и се впи във врата на главния джезаджия. А. Христофоров, А, 16. Тя подръпна поводите, камшикът изсвистя и конете полетяха по пътя, като вдигаха облак прах след себе си. Кр. Григоров, И, 19. Сабите [на богатирите] едновременно изсвистяха, описаха кръг и се заковаха полунаклонени до десните стремена. Й. Вълчев, СКН, 302.
2. За механизъм, мотор и под., обикн. при включване в действие или при спиране – изведнъж и за кратко време издавам свистене. Спирачките изсвистяха, колата спря твърдо и ние смешно се разклатихме в тясното купе. П. Вежинов, ВР, 41. В тоя миг откъм двора се чу познатото пищене на циркуляра: „Жъннн“ – изсвистя трансмисия, нещо изпука силно. Й. Радичков, СР, 240. Изведнъж се чу остро тракане, изсвистя помпата и зад борда плисна струя вода. Д. Добревски, БКН, 131. Фаровете пламнаха, колата изсвистя през снега и сви нагоре. Т. Монов, СН, 201.