ИЗСВИСТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изсвистявам. – А-а, сефте! – изпъшка пак шишкото и така се намести в леглото, че изскърцването му и изсвистяването на помощните ремъци предизвикаха усилено пулсиране чак в слепоочието ми. Тарас, ТМ, 142.
