ИЗСЕДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изседя̀, -ѝш, мин. св. изседя̀х, св., непрех. Седя или стоя някъде определено време; прекарвам, престоявам, преседявам. Най-после шефът продължи: – Сътрудници за станцията се избират измежду астрономите, пращат ги на оная страна да си изседяват месеца и нищо повече. К, 1963, кн. 9, 15. Аз бях изседял вече половин час самичък на панорамната тераса сред парка – едно от хубавите чудеса на Икар. Бях гледал звездите и галактиките, и прашните облаци по нашето небе. Л. Дилов, ПИ [еа]. Милош изседява няколко деня в Цариград. П. Хитов, КСХ, 284.