ИЗСЀКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изсеквам и от изсеквам се; издухване. Сцената с изсекването е била силен режисьорски акцент в тази тъй драматична ситуация. Св. Жеков, КК, 104.


Източник: Речник на българския език (онлайн)