ИЗСЀЛВАМ, -аш, несв.; изсѐля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя някой, обикн. по принуда, да напусне временно или завинаги своето местожителство и да се засели на друго място. След като заел острова, Александър Македонски изселил от него туземците и го заселил с гърци. ВН, 1958, бр. 2033, 4. // Принудително въдворявам някого на определено местожителство, обикн. като административна или съдебна мярка; интернирам. В миналото фашистите го разкарваха по концлагерите, изселваха го, уволняваха го. Цв. Ангелов, ЧД, 29. Ще го вкарам в миша дупка! Ще го изселя от тука! Да познае той кой е Гаврил Даскала! Т. Влайков, Съч. II, 137. изселвам се, изселя се страд.
ИЗСЀЛВАМ СЕ несв.; изсѐля се св., непрех. Напускам доброволно или по принуда своето местожителство, за да се заселя другаде. Тодор замълча пак, изпъшка и изведнъж викна високо и провлачено... – Изселвам се, Трифоне-е, в Дъбене се изселвам с цялата къща... Н. Тихолов, ДКД, 94. – Очите му гледат вече към града и към фабриките. – Нима ще се изселва? Й. Йовков, Ж 1945, 227. Ей я малката къщичка със сивия покрив! Ей го и дворчето зад къщичката! Но там никой не се мярка, като че ли обитателите са се изселили. Г. Караславов, Избр. съч. V, 359. // Напущам родината си, за да се заселя в друга страна, обикн. по политически причини. – Доста ли земя имате? – А че имам, дал господ. Баща ми на времето е бил кмет и когато турците се изселвали, успял да накупи. X. Русев, ПС, 70. Поради притесненията и турските произволи българите от някои области почват да се изселват в Южна Русия, Унгария, Банат, Мала Азия и Влашко. Б. Пенев, НБВ, 31.