ИЗСЀЛНИК, мн. -ци, м. Лице, което доброволно или по принуда напуска местожителството си и се заселва на друго място, обикн. за постоянно. Веднъж само Гого Мъдров закъсня: беше след една вечеринка на жителите, изселниците и зетьовете на родния му град. Г. Караславов, Избр. съч. II, 327. Хълмът е стръмен, снежен, студен, но Иван Ефрейторов тегли сала след себе си, а наоколо стоят старите селяни, изселниците с каруците си, с конете си, с жените и децата си – всички до колене в снега. Й. Радичков, ГП, 68–69. На източния край на града се появи друг квартал – „Студен кладенец“, в който си построиха домове изселниците от язовира. ОФ, 1958, бр. 4167, 2.