ИЗСЀЛНИЦА ж. Жена, която доброволно или по принуда напуска местожителството си и се заселва на друго място, обикн. за постоянно. Баба ми е изселница от Беломорска Тракия. Обр. Всъщност България и Балканския полуостров са втора родина на гугутката, тъй като тя е изселница от Южна Азия и през средновековието прониква от Мала Азия в Тракия. ВН, 1961, бр. 3045, 4.