ИЗСЀЛНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до изселник и до изселничество. Много често Хасан Кочоолу се замисляше върху живота на своя отскорошен съсед Садък, който се настани в запустялата изселническа къща отвъд пътя. НМ, 1958, бр. 90. 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)