ИЗСИВЯ̀Л, -а, -о, мн. изсивѐли. Прич. мин. св. деят. от изсивея като прил. Който е станал сив, сивкав; посивял. Самотни бяха и равнината, и изсивялото небе, и пясъкът на речните води, които се влачеха към морето – мътни, дълбоки. Ст. Сивриев, ПВ, 48. Едно момче с изсивяла ученическа куртка от домашен плат и с олющено дървено куфарче в ръката обикаляше от някое време край входа и боязливо заничаше вътре. Ив. Венков, ХКН, 39. Отец Матей смъкна от широки плещи изсивяло расо, та остана само по антерия. Д. Марчевски, ДВ, 18.