ИЗСЍЛВАМ, -аш, несв.; изсѝля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Рядко. Пресилвам, правя нещо да стане в повече, отколкото е нормално. В спектакъла този образ е донякъде идеализиран, в него се влага прекалено голямо философско обобщение, което изсилва драматичната същност на самата пиеса [„Еленово царство“]. ЛФ, 1958, бр. 48, 3.
2. Жарг. Изпращам някого някъде, без да го питам, да се съобразявам с желанието му; засилвам. Най ми дожаля за директора им Басмаджиев – изсилиха го в ГДР за обмяна на опит, баш по празниците, далеч от семейство и мила татковина. Тарас, Ст, 1966, бр. 1039, 1.
ИЗСЍЛВАМ СЕ несв.; изсѝля се св., непрех. 1. Затичвам се, за да придобия сила или скорост; засилвам се. – Ще прецапаме вадата. – Ти си бос, лесно ти е. Аз ще си намокря обувките. – Ще се изсилиш и ще прескочиш... Т. Харманджиев, КЕД, 48. И аз, без да мисля повече, най-сетне се реших. Изсилих се и се понесох като вихрушка. Никога не съм изпитвал такова удоволствие от пързалка като тоя ден. Кр. Григоров, ОНУ, 17.
2. Правя усилие, напрягам се за извършването на нещо; засилвам се. – Хайде бе, гяури, качвайте се на буретата, какво чакате? – изрева палачът. Той се изсили, хвана единия момък отзад за лактите и го сложи на бурето. Г. Караиванов, ЮМ, 112. Князът го и не погледнал. Той се изсилил, хвърлил стъкленото гърне на пода и го счупил. Н. Райнов, КЧ, 36. Наведе се и грабна от земята един камък, който едва се побра в ръката му. Изсили се, та го запрати в ролетката на Севастаки Мицов. Т. Харманджиев, Р, 66. Някои се бяха досетили, та носеха брадви за храстите. Един дори се изсили и замаха по дънера на крушата. Кр. Григоров, ОНУ, 157.
3. Прен. Правя нещо, без да се съобразявам с действителността, с възможностите и др. Изсилихме се и обещахме да свършим работата за много кратко време, а после се оказа, че не можем да се справим.
4. Прен. Преувеличавам с твърденията си, без да се съобразявам с това, което е възможно. – Посред бял ден да изляза със серкмето, няма да ме усетиш... Ха на бас! Той обича да се изсилва, нейният мъж, знае си го тя добре. Г. Мишев, ЕП, 195. – Много пъти си ми казвал, че понякога ти се плаче за твоите Родопи, и никога не съм ти вярвал напълно! Все съм си мислил, че малко нещо се изсилваш и че всичко това правиш поезия. Д. Цончев, ЧС, 137. – Защо гражданите не правят комуни? – изсили се отново Никола... – А? Питам – защо? А. Гуляшки, МТС, 200.