ИЗСЍПАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изсипя като прил. 1. За някакво вещество, течност – който е излязъл, изпаднал от съда или вместилището, в което е бил; разсипан.
2. За съд, вместилище – на който съдържанието (вещество, течност, предмети) е изпаднало, излязло; разсипан.
3. Като същ. изсипаният м. и изсипаната ж. Диал. Лице (мъж или жена), което има херния; изкилен. – Вий познавате ли бай Донка, оня сакатия, изсипания, да прощавате. Й. Йовков, ПГ, 190–191.