ИЗСКИМТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изскимтявам. – Стояне, тук ли си? Но никой не се обади. Пенко повтори и се ослуша със затаен дъх. Този път се дочу някакво тихо изскимтяване, в което едва можеше да се долови едно „влизай“. П. Здравков, НД, 138.